Възраждане

         Ранновъзрожденската Пловдивска къща от ХVІІІ в. е силно повлияна от планинския тип жилища – несиметрична, неголяма по размери. Представители: къщата на Хаджи Власаки Чохаджията, къщата на К. Стоилов, Баятовата къща, Бакаловата къща, къщата на Ат. Кръстев.

Ансамбъл от къщите на Александра Баятова и Евдокия Бакалова:  Новата функция на ансамбъла ще бъде Дом на наследството, в който ще се показват постоянни и временни експозиции, ще се предлага информация и консултантска помощ, ще има открити ателиета за традиционни занаяти и магазини за копия, сувенири, издания и др.

Късновъзрожденската Пловдивска къща от ХІХ в. – симетрична къща с бароково влияние, богата цветна орнаментика по стените и изграждане на декоративни ниши – алафранги, традиционна дърворезба по таваните, долапите и вратите, голяма по размери. Създава се т.н. архитектурен стил „пловдивски барок”.

Балабанова къща: Построена е на ъгъла на няколко калдъръмени улички. Днес е цялостно възстановена и обзаведена с реставрационни мебели и предмети,илюстриращи градския бит от това време. Нейният обширен двор и зали в приземието и етажите са място за изложби и чествания, емблематични за Старинен Пловдив.

Хиндлиянова къща: Свързана е чрез „комшулук” с Балабановата къща. Днес е музей на градския бит.

Куюмджиева къща: Дело на  известния майстор Хаджи Георги. От 1962 г. тук се помещава Етнографският музей на Пловдив.

Къщата на Димитър Георгиади: Красива и забележителна още отвън със своя оранжево-кафяв цвят и 144 прозорци. Днес е Музей на Възраждането.

Къща Недкович: Музейна къща на старинния заможен градски бит от ХІХ-ти век . Богат пловдивски дом, построен 1863 г., частично реставриран през 1969 г. Къщата е построена в духа на европейския класицизъм, била е собственост на известния търговец Никола Недкович.

Къщата на д-р Стоян Чомаков: Била е собственост на видния пловдивски възрожденец д-р Стоян Чомаков. От 1980г. е музей на пловдивския художник Златю Бояджиев.

Жълтото училище: Построено изцяло с дарения за 7 месеца. Днес Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство.

Къща „Мавриди” / музей „Ламартин”/ – През 1833 г. собственикът Георги Мавриди подслонил френския поет и пътешественик Ламартин. Днес къщата е творчески дом на българските писатели. Има и малка експозиция, посветена на посещението на Ламартин.